той винаги си тръгва
разбирате ли
той никога
ама никога не е идвал
той си заминава за да напомни
че е само тръгване
и ако някой иска да го хване и да го задържи
този някой ще задържи само тръгването му
и ще има едно вечно тръгване
което е ужасно тъжно
защото голямата радост
е в идването
тръгването винаги оставя
на мястото на тръгване
тъга
всички беди се появяват
още с тръгването
"на тръгване си забравих шапката"
"забравих ютията включена"
вижте
тези неща са малки наказания
затова че тръгваме
а не идваме
идват заради това
че си тръгваме
така за тях има повече пространство
и се разширяват
стават огромни
напълват се със солена вода и поглъщат
картички с пожелания
или етикети от обувки купувани заедно
предназначени за отиване
а ти толкова чевръсто
си отиваш с тях
и оставяш следи
от тръгване
по пода
докато аз подреждам в ъглите кутиите от обувките
запълвам мястото
за да няма толкова много от тръгването ти
да не порасне и
да не ме погълне
и да се удавя в него

моля те аз наистина не искам
да бърша пода
с тази вода
която се появява с тръгването

ще напиша на сърцето ти
с цветни тебешири
аз бях тук
и ще сложа покрив отгоре
за да може
колкото и да вали
никога
да не се
изтрие

защо ни е
хепи-енд
не може ли
всички начала
да са щастливи
и край да няма(т)

аз тъкмо имах нужда от приятел и ти ми писа

http://www.youtube.com/watch?v=zMbNnIpVzkE&feature=related

а на вас става ли ви студено (физически)
след като сте плакали?

аз открих рапани:
на брега на морето
по стените на хората
в зимната квартира на антония
в ръцете на едно момче
до ушите на бащи и малки синове