ей така си седя и научавам неща от себе си

сестра ми, като се приготвя за излизане, вади толкова много неща/ атрибути/ инструменти- все едно ще строи къща. всяка преса- бормашина, всеки гребен-шпатула. някои неща дори не знам какви са, но и за къща не знам какво е необходимо. освен семейство, де. и куче.

както го каза, изглеждаше, че това, че ножицата й "дъвче" картона при рязане, беше най-важното нещо на света и то наистина беше

представям си лятото
на иракли
онзи алуминиев статив
десетте платна
ще взема 11
за щастие
палитрата
непочистена от последния път
четки
тубички с боя
разредител
усещам смесената миризма на
газ и море
на голота
оттук почти мога да я пипна
да усетя нажеженото по кожата
да обеля
пласт по пласт
после косъм по косъм
да разделям косата си
снопчета твърди от солта
с тях бих могла да пиша
измислени йероглифи за щастие по брега;
усещам
лятната болка от настъпване на миди;
изпълнявам ритуала си по събиране на
нечути рапани;
някой ме опръсква с вода
не се обръщам но
усещам как точно
залепва роклята ми
по гърдите корема бедрата
усещам как лятото е залепнало за мен
и този декември мижам не от бялото на снега
а от слънцето до средата на септември

днес е другиден

думата абстиненция

съществуват два вида прозорци
трябва да се знае и да се умее да се прави
разликата помежду им

от едните можеш да гледаш морето
повече да вдишваш
отколкото да издишваш
да провесиш крака
докато слушаш музиката която идва отвън
да правиш сапунени мехури
да храниш птици
да подадеш наплюнчен пръст за да разбереш
накъде духа днес вятърът
може да оставиш там чашата със чай
да отглеждаш цвете
или да сушиш арония
ако имаш котка сигурно
ще мърка във ъглите

а другите прозорци
са
за скачане
без
парашут

хубавата дума метроном от вчера

изчовъркване

Мисля, че ковалентна полярна връзка между различни атоми описва много точно нещата:

„Особености на тази връзка са нейната насоченост в пространството и наситеният й характер.

...
Здравината на ковалентните химични връзки се определя от енергията, която се отделя при образуването им. Връзката е по-здрава и по-трудно се разкъсва, ако при образуването и се отделя по-голямо количество енергия. Има прости и сложни ковалентни връзки. Прости, ако между двата атома е образувана само една обща електронна двойка. Сложна е, когато имаме две или повече общи електронни двойки.”

сама препрочитам нещата
които ти пиша
опитвам се да предположа
как си се почувствал
въпреки че това е
аналогично
с това с прага на болката
как при всеки е различен
при всеки е различно
чудя се колко е висок прага към теб
дали ако вдигна ръце
ще успееш да видиш поне върховете на пръстите ми
с излитащи от там калинки

разговори до камината
няколко чаши кафе с мляко
куче ръбащо вълнените ми чорапи
(облизване по бузата- о, целувка)
колко бързо мина времето
(имам chronophobia)
нужно е да тичаме за автобуса
дълбоки разговори в 61
тук слизаш ти
аз продължавам
здрасти, джони

продълговат мозък
мост
среден мозък
малък
междинен
краен
предпочитам да съм мост
ако обещаеш да не скочиш

разделението на мозъка
на две полукълба
едното отговаря за рационалните неща
другото – за изкуствата и последиците от него
това казва науката
но защо не казва
дали това означава
раздвоение на ума
раздвояване на мислите
билокацията им-
отдясно ще си мисля за теб
отляво за други

онези дни
когато всичко
ПРОСТО Е
наред
най-просто е
най-хубаво
прибирам се
с набрани емоции
набрани неща които
не са неща
толкова са много
ела да те почерпя
топли са още
искам да ти кажа всичко
дори е нещо като нужда
сякаш половин шоколадов бонбон
е по-сладък от цял
те са мънички
простички неща
хубави
няма да ти тежат
дори мисля че
лекуват уморени крака
клепачи
сърдечни клапи
те са онези
действия без следа
за които ти говорих

* * *

тъкмо когато

съм приготвила чай към малките си истории
носени внимателно да не се разпилеят по пътя към вкъщи
ти буташ от небето пиано или наковалня
(не мога да видя какво)
върху ми
счупи ги
счупи ги всичките

* * *

нещо се случи

порязала ли съм се на нещата дето не са неща
нещо от болката ли е
диагнозата е ясна:
придобиване на хроничен страх
когато нещата са
ПРОСТО НАРЕД
 

* *  *

отварям на прогнозата за времето

никъде не пише за падащи предмети
премазващи
мъничкото щастие
крехко
с още некалцирани кости
с тъкмо започващ пулс
и моля те
ако при теб е имало бури
валяло е
не влизай с кални обувки
събуй ги
ако пропускат и краката ти са изтръпнали от несигурност
ще ти изплета топли чорапи
тук няма защо да се страхуваш от остри камъни
земята
ако може да се нарече така
е съвсем мека

* * *

твоите действия

със следа
са бездействията
иначе казано
бездействия със следа
не нищо пълно с нищо
ами нещо пълно с нищо
кажи ми
какво точно мислиш
(засега не те питам какво чувстваш
зная че сърцето ти е
с анатомично значение единствено
..засега..)
трудни са ми тези
лабиринти на мозъка
непознати
твърде много бетон
стърчащи железни арматури
безброй високи островърхи сгради
нарочно проектирани
там живеят непознати хора
някои са дори японци
не виждам своя адрес там
лутам се
тичам истерично блъскам се в идеално почистени стъкла
отражението ми в тях обаче не е
белег точно под носа
на челото
на лакътя от операция
белег за истинност
е това
покажи ми незадънената улица
а аз ще бележа
истинския път
този към сърцето
с луковици на пролетни цветя
ще ги поливам редовно
обещавам

ти си холограма
аз- калейдоскоп

кажи ми, че ме обичаш
но ей така
без да те питам дали

"Let me occupy your mind as you do mine"

 

каза че ми отделял 40% от свободното си време

(днес били 50%)
отговорих че това е ужасно малко число

...да обаче мисля си
успя да окупира съзнанието ми
подсъзнанието
времето ми, абсолютно цялото

 

разкажи ми тогава

какво правиш в останалите 150% от времето

не мога да му хвана спатиите
пиките
и най-вече
купите не мога

[6:45:10 PM] Бръм: ям портокали и мисля, че това е най=щастливият плод :)

наострила съм слух
за да чуя правилно думите
които искам да кажеш
от толкова време насам
че вече чувам
звука от поникването
на глухарче

жиците
които били спирали небето
са по-точно
паркинг синя зона за птици

каза
утре тогава ще ти напиша имейл и ще ти разкажа всичко
аз отговорих не вярвам
но се надявах

надявах
глагол
първо лице
единствено число
минало свършено време

питаш ме
поне харесваш ли ме
аз питам
защо
всичките ми чанти са криви
а уж гледам правилно да ги зашия
къщата ни е крива
(татко днес с нивелира мереше неща)
предните ми зъби
и те са криви
походката ми криволичи
понякога на снимки изглеждам кривогледа
(астигматизъм ли е не знам)
крива е и линията с която
бих се нарисувала
а ако опитам да направя права линия
и тя би била крива
когато пиша без редове
изреченията са накриво
очната ми линия
е накриво
деколтетата на блузите
нарочно изкривените хоризонти на картините с морета
закачени по стените
които както вече стана ясно
са също криви
от там и тавана
и земята
и тя е крива

не знам
не знам как се отговоря правилно
в дни като този
когато ми е толкова криво

днес нямам непрочетени писма
имам ненаписани

историята ни
от игла до конец
е следната
аз държа иглите
той дърпа конците

така нищо не може да се закърпи
закрепи
не може

аз и ти
животите ни
са две успоредни прави

казват че дори те
някъде в пространството се пресичали
но май
само така си говорят

трите неща
които ще взема
отивайки на самотен остров
са
скицник
молив
и крем за ръце


избирам
да взема тях
за да
оставя теб

конецът ми се заплита
когато помисля за теб
огромен възел
а
ножицата отрязва не където трябва
набождам се на обратното на иглата
малко червено петно съвсем малко
върху белия плат с черна дантела
точка
мисля си
това трябва да е точката


(това ще са най-тъжните
щастливи неща
бродирани някога)

това не е съзтезания по любов
не е онова за което антония каза
искам да видя кой ще спечели това с обичането
не е

моля те
кажи ми
че не е

обичам ви, отражения на листа и хора по прозорците на блоковете
и полупрозрачни сенки върху лица, ръце, гърбове, бедра
иска ми се да съм направена от огледало
да отразявам цялата прекрасност на света
и понякога да си правя скрийншот
за да запазя всичко това
да обикалям и да събирам
в и върху себе си
и най-хубавата смърт би била
просто да не издържа на цялата красота
тогава ще се пръсна на милиарди парченца
и ще вляза в очите на всички
за да я видят (красотата)
да я отразят
и да бъдат отразявани


п.п. ако се чудите защо можете да се огледате в нечии очи
        ето затова

тази зима
дошла по задължение
да заспим
не през глава
а през сърце
завити

излез
или просто поеми по-дългия път
за да видиш
какво ще ти се случи

перфектен, защото иска да се промени

знам че не всички момичета от бургас разпознават посоките на света
но всичките знаят винаги къде е морето