малко ме е страх от мисълта, че може един ден да не чувствам нещата толкова силно
страх ме е, като срещна човек, който не се впечатлява.. или поне видимо
по принцип не вярвам много на хората, които ахват "о, колко е красиво", защото по този начин си отнемат от времето и енергията за изживяване
но онези хора, на които не им се появяват още 30 блясъци в очите
на които сърцето им не започне да прозира през блузата, опитвайки се да я скъса и да се надуе (и накрая взриви) като онези палатки, които пускаш и те сами се разпъват
изобщо ме е страх, че сърцето на някои хора е повече орган, отколкото душевност
хора, които не смятат за очарователни разни неща като петна от горчица или мляко над горната устна
страх един ден да не се превърна като тях и неохотно, стараейки се никой да не види, да почистя следите
в този ред на мисли е страшно, че може вече да няма баби, които да карат децата да пият топло козе мляко и на тях да им прилошава от каймака
изобщо, че бабите ще изчезнат
както и бабешките рокли или че ще има твърде много красиви рокли (да, бабешки=красиви)
страх ме е, че може да се превърна в онези жени, които носят еднакви пуловери, които пазаруват по списък
чиито мъже не ги питат как са, но наистина как са
тоест ме е страх, че може да се влюбя в неподходящ или изобщо да не се влюбя
страх ме е от мъже, които не отварят вратите на жените, които не ги целуват по врата, когато нямат шалове
страх ме е и от някакви неща, като това, че ще спрат да произвеждат плексиглас, хомогенно PVC
че повече няма да има круша, липа, чимшир, дъб
страх ме е да не ми омръзне шоколадът, поезията
да не ми омръзне да рисувам - от това ужасно ме е страх
да не ми омръзне да ходя
страх ме е от идеята един ден да предвиждам случките в детайли
от това че ще мога да правя планове, които да изпълнявам
страх ме е и че сутрини като тази могат да свършат, когато просто всичко е наред
много ме е страх от това нещата да спрат да напомнят на други неща, както сладоледът виолетка за детството и царевичните пръчки, набодени на солети
че тортите ще изгубят специалното си значение
че всички хамаци ще се продънят
че палатките вече няма да приличат на къщички
а пък и че от прозорците на къщите ще спрат да се провесват крака
че ще измислят специална материя и чорапите вече никога няма да имат дупки
дупки от скитане
страх ме е че някога може да спра да се губя
или че един ден ще намеря всичко, което съм изгубила
страх ме е, че може да изгубя паническия си страх за вземане на решения
че езикът ми ще спре да се заплита и че ще спра да казвам "копупка"
и също ме е страх това да няма какво да си пожелая, ако срещна златната рибка
днес писах на едно момиче, че е като онези жени с красивите блогове с домашно изпечени пайове от горски боровинки, тя отговори, че мислела, че аз съм такава
страх ме е, че ще забравя да се оглеждам за боровинки най-вече в родопите и по-малко в стара планина
и че ще забравя как се пече пай
макар и от череши
и че ще спра да се опитвам да се оглеждам в тях и да се смея, ако се открия
страх ме е че един ден изобщо може да спра да се смея или плача
от тъга или от прекрасност
и че всички дантели на света ще се разплетат и така нещата ще изгубят истинските си значения
не тълковните
страх ме е от това, че хората може да започнат да казват "обичам те" именно заради тълковното значение е
и че ще знаят повече думи, отколкото състояния
и още толкова много неща, че ме е страх да си ги помисля всичките...

съпругът
седи с всекидневника
в другата стая
всекидневната
чува жена му
как отваря гардероба
и изважда
най-красивата си рокля
после чува "довиждане"
и двойно заключване

напоследък всеки ден
е така
мисли си

НАМИРАМЕ СЕ В ГОДИНАТА НА РАПАНЧЕТО И СЕГА СМЕ В НАЙ-ЗАВЪРТЯНОТО МУ!

нямаш право да си на две места едновременно
знаеш какво имам предвид

от хартия е
цялата
50% памук и 50% целулоза
с нащърбени краища
не е перфектно бяла
не се среща често
мека на допир но
ръцете й се сбръчкват ако ги мокриш много;
съдържа малко съединител
затова често се разпилява, разкъсва
с остатъците би могла да се рециклира;
върху нея може да се отпечата всичко
-нечии високи печати
често превръщащи се в дълбоки отпечатъци
но може и други дребни неща като плетката на пуловера
след като е крила ръцете си продължително в ръкавите
но важното в случая са пръстите
това че те са прегета
по-скоро топъл печат
с безброй вълнообразни черти
като направени с най-финия инструмент за гравюра
пита се
дали е от онова ръкостискане за довиждане
по-силно от всички останали

не смяташ ли
че ако сме оставили отпечатък един на друг
това не значи нещо

ноември си е така
не се знае защо
но на всички им е ясно

днес може би е нещо като моя, само моя нова година
хората смятат, че тогава са щастливи, но питайте манито, ние с нея знаем как стоят нещата в действителност
(а днес е 23 ноември, онзи buy nothing day, казах ви за този ден миналата година в автобуса на път към терминала. може би през ноември просто плача повече)
затова си съставям to do list днес,
който включва това да се науча на подреденост в разни отношение- най-вече да подреждам времето. повечето хора го правят в права линия. не знам как успяват. то само по себе си е толкова хаотично и се самопрескача, че идея нямам как успяват да го укротят. ще се постарая..
успея ли да подредя времето по чекмеджета, ще имам чекмедже с рисуване, а не цяла лавина.. понякога е хубаво, но в други случаи е пагубно и отнема твърде много време съживяване
ще си имам чекмедже с книги, които сега лежат от другата страна на леглото като любовници, които не всяка вечер успявам да докосна
ще си имам и чекмедже с онези разходки, като тази навръщане снощи- когато вече е тъмно и се усеща ноември, но въпреки това противосезонно с всички маргаритки, които имам, крачих по бял чорапогащник сред хората до часовника, после покрай бара на владо, красен с профучаващо колело, индийския за клечки кокос, о, нямате, добре, ще взема тези
където на няколко крачки се усеща мириса на марихуана
когато, вървейки, слагам всеки път навитите на руло листи в чантата да стърчат като франзела, защото или ръцете замръзват, или им е скучно да държат
така де, исках да кажа, че ще имам чекмедже и с град
с манито и светльо (дано да има още пъти в морската)
по-рядко лили, теодора, мая и антония
може би и онези архитекти (по душевен хороскоп или календар, както се води, тази нова година със сигурност е на архитекта)
куклен театър в събота сутрин

и едно чекмедже за тайни..

"Желая ти винаги да си нечия есен."
(http://apieceofme.wordpress.com)

http://apieceofme.wordpress.com/2012/10/13/daydreaming/

всяко момиче от бургас
сигурна съм
минава през поляната с каменните фигури
(буквално и преносно)
върви по вътрешните алеи
(отново буквално и преносно)
за да стигне до морето
да го види
дали все още
стои вързано
на същото място
да го погали както се гали куче
ако не си ходила отдавна
то отстъпва назад
но после те подушва
разбира че си ти
и идва към теб
заиграва се
пръска те с мократа си козина
или захапва най-стърчащите пръсти на краката
отначало се стряскаш
отстъпваш назад
мислиш си че може би е освирепяло
рискуваш
нямаш страх от кучета
приближаваш се да му се скараш
а то ляга в краката ти
разбираш че няма страшно
не сте се забравили
казваш му колко много ти е липсвало
то пляска подобно с опашка
усмихваш му се
но подушва истината
усеща раничката
ще я оближе
за да я излекува
то има тази способност
заглажда дупките по пътищата
следи от нечие тежко стъпване на тръгване
така е по-добре
казваш си
оставайки можеше да настъпиш морето
(в мен)
то щеше да изскимти
да скъса синджира и да избяга
и никога повече да не се върне
какво от това тогава
че съм момичето от бургас

все още сме на барикадата
но ще вървим по вътрешната алея
и ще се срещнем на стария капан

оттеглям се
ти си сеизмичен район
и земетресенията ти
не са честни спрямо моята архитектура
с епицентър право в сърцето
ми

по професия ние сме нещо като дипломирани вълшебници
служим си с инструментите на ръцете, очите и сърцето

като нестинарка притичвам
само че по студеното
и като ми кажат да стъпя здраво на земята
как да обясня че вече е ноември
че още малко топъл въздух ми остава
а той нали летял нагоре
сега дори не стига
за безопасно приземяване
нали знаете как парапланеристите
когато падат се надяват
да уцелят дърво
какви дървета
тук отдавна нищо
не е пускало
корени

преди няколко дни каза
че няколко дни
решавали много неща
защото образите ставали силуети после фигури
и после всичко било фокусирано
а сега за няколко дни
трябва да се превърнем в сфумато портрети
без абсолютно никаква
перспектива