тая надежда е голяма идиотка
щом се губи толкова често

(а аз не че съм я изгубила
просто нямам минало)

времето
през което препрочитаме стари sms-и
се равнява само на времето
което не сме прекарали заедно
а в простичкото S=V.t
няма никакво V
а ясно името ти

когато името не започва с "к"
буквите ми
хелият
и бялата точка
която оставям при рисуване в очите
умират
всеки път безшумно като котките

..те нямат 9 живота

(той е един)

смъртите ни са много

обичам те
а хората не обичат кого да е
и затова е толкова специално

пазим ревностно общите си спомени
да не ги продуха времето
или да ги задуши прахта
или мишките да ги продупчат
и да станат на хартиени снежинки
и да си спомняме само по Коледа
а тогава ще сме явно с други хора
и няма време и пространство да си спомняме

та затова

душевните ми котки се извиват
лягат по гръб
мъркат
и съвсем бавно разплитат
въображаеми кълбета прежда
колкото да извършват някакво движение
за да раздвижат въздуха
изпълнен с теб
и така да ги погалиш
по коремите