петък, 26 септември 2008 г.

липсват ми всички изгубени шарени копчета..

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Мирише на подаръци и лак за нокти
Художниците и писателите са хора, които са избрали свободното време за професия.
аз съм малка Фрида Кало
обаче се надявам
някой ден да се завърна,
мои детски шарени сандали
Усещаш ли още
одеколона
на морето,

раницо?
от толкова обеци
морето не ме вика вече при себе си
мисли че съм рибар
а съм само уши
със корда и кукички
и влажен пясък по ботушите


просто ми липсва това
че си от Бургас
и не знаех как да ти го кажа
вали
и радостните дрехи по просторите
си махаме оранжево по детски

неделя, 14 септември 2008 г.

Не съм.
Но не всеки може да не бъде.
Или да не бях.

Ксенофил

мисли че
всяко мое ъгълче
е
пранаяма
а всъщност
просто
харесва стиховете ми

стихът е
половин литър за лев
и няколко минути път до магазина
а аз съм
чадър
влизащ в магазин
Ако всички зелени чадъри на света се отворят, ще завали ли?

вторник, 2 септември 2008 г.

Искам да съм във влака, връщащ се от Пловдив за Бургас. Искам и термос.
Ако ме видиш, ми кажи къде съм. Ок?

понеделник, 1 септември 2008 г.

В легло кафето schmeckt besser.