чужденката, която си купува зюмбюли
за да се грижат за нея

отражение на тъжно момиче със светла коса

портокалът като артефакт на пристигането
стои въпреки правото си да се прекатури

очаквам плодовете
от следващото

нямам търпение да се прибера вкъщи завинаги

ами ако думите
които имам да ти казвам, но не бива
се калцират в гърлото ми
и се задуша...

съблякох вече всичките си рокли
бельото, шала, ръкавиците
показах всички свои мънички недъзи
посочих и къде е важното:
минава се през гръдния ми кош
завой наляво
после малко по-навътре
ето го!
това е то което
тихичко тупти
пулсира даже като жаба
/навярно и така изглежда/
било с размери на юмрук
но аз не съм боец и може би не е голямо-
там нямало е никакви сражения
и стари ни една лирически истории
и никой не е влизал вътре да строи археология
и няма много мебели
а раклата е празна
и чешмата честичко прокапва
но някак си е топло

и вътре се побираш
целия

опитвам да определя по липсата ти
на какво разстояние от себе си
си ме заточил
опитвам да визирам това душевно разстояние
точно сега когато
си ми по-близък от всякога
когато духът ми трепери
и търси
Него и теб

 ...
обитаващи ридаещи водни райони,
наоколо е вече пълно с жаби
ще ги глътна всичките!
пък и да бъда после крастава


защото подобна география не съществува
има само: тук или там
с мен или без


а тези множащи се попови лъжички
ме режат като с нож...