всяко момиче от бургас
сигурна съм
минава през поляната с каменните фигури
(буквално и преносно)
върви по вътрешните алеи
(отново буквално и преносно)
за да стигне до морето
да го види
дали все още
стои вързано
на същото място
да го погали както се гали куче
ако не си ходила отдавна
то отстъпва назад
но после те подушва
разбира че си ти
и идва към теб
заиграва се
пръска те с мократа си козина
или захапва най-стърчащите пръсти на краката
отначало се стряскаш
отстъпваш назад
мислиш си че може би е освирепяло
рискуваш
нямаш страх от кучета
приближаваш се да му се скараш
а то ляга в краката ти
разбираш че няма страшно
не сте се забравили
казваш му колко много ти е липсвало
то пляска подобно с опашка
усмихваш му се
но подушва истината
усеща раничката
ще я оближе
за да я излекува
то има тази способност
заглажда дупките по пътищата
следи от нечие тежко стъпване на тръгване
така е по-добре
казваш си
оставайки можеше да настъпиш морето
(в мен)
то щеше да изскимти
да скъса синджира и да избяга
и никога повече да не се върне
какво от това тогава
че съм момичето от бургас

все още сме на барикадата
но ще вървим по вътрешната алея
и ще се срещнем на стария капан

оттеглям се
ти си сеизмичен район
и земетресенията ти
не са честни спрямо моята архитектура
с епицентър право в сърцето
ми

по професия ние сме нещо като дипломирани вълшебници
служим си с инструментите на ръцете, очите и сърцето

като нестинарка притичвам
само че по студеното
и като ми кажат да стъпя здраво на земята
как да обясня че вече е ноември
че още малко топъл въздух ми остава
а той нали летял нагоре
сега дори не стига
за безопасно приземяване
нали знаете как парапланеристите
когато падат се надяват
да уцелят дърво
какви дървета
тук отдавна нищо
не е пускало
корени

преди няколко дни каза
че няколко дни
решавали много неща
защото образите ставали силуети после фигури
и после всичко било фокусирано
а сега за няколко дни
трябва да се превърнем в сфумато портрети
без абсолютно никаква
перспектива

по описание човек би казал о, каква прекрасна голяма кутия за ръкоделие
щом побира всичко
от игла
до конец
а тя е стандартно червена
с размер на юмрук
и е от онези неща
дето всеки ги има
(като детска снимка с алф или вълнени чорапи)