Сега толкова се страхувам
че не сторих нищо важно
Не открих неизвестна порода
която да подаря на родителите
Не проучих докрай строежа
на трептенията които произвеждат
стиховете на Збигнев Херберт
Не сложих в ръцете на децата
добри сечива които
ще карат земята да ражда
дървото да свири
Не изгорих от любов никого
освен себе си може би себе си
обичах най-много
Едно куче книги
Успях да загубя приятели
както се губят
останалите пари в джоба или ключ
Както този който е бил най-близо
до теб а после си е вдигнал раницата
и няма никой там

И си казах
Никога не наричай с такива имена приятелите
от които после ще те е страх

И се питах
Какво ни направи така подвластни н любовта
толкова податливи на омразата

Не намерих език да изкажа това

Нищо не свърших както трябва
Дори страданието беше прекомерно


/Силвия Чолева/