skip to main
|
skip to sidebar
Душевни портокали
понеделник, 9 април 2012 г.
проектирах къща
в душата
без комин
и сега
се задушавам
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
►
2014
(67)
►
октомври
(1)
►
юни
(2)
►
май
(7)
►
април
(9)
►
март
(7)
►
февруари
(19)
►
януари
(22)
►
2013
(123)
►
декември
(3)
►
ноември
(3)
►
септември
(5)
►
август
(5)
►
юли
(3)
►
юни
(4)
►
май
(15)
►
април
(21)
►
март
(29)
►
февруари
(1)
►
януари
(34)
▼
2012
(111)
►
декември
(35)
►
ноември
(15)
►
октомври
(1)
►
септември
(6)
►
август
(14)
►
юли
(9)
►
юни
(7)
▼
април
(7)
така и така потъваме поне да видим има ли съкровищ...
проектирах къща в душата без комин и сега се задуш...
къща без стени и покрив брои ли се за къща?
хълмовете от които успяхме да видим всичко от мина...
връзваме сърцата си едно за друго (за да не се за...
тук не е място за мен и няма място за мен в кашони...
всичко което правим е да събираме жълъди за зимата...
►
март
(7)
►
февруари
(7)
►
януари
(3)
►
2011
(40)
►
декември
(1)
►
септември
(7)
►
август
(9)
►
юли
(11)
►
юни
(1)
►
март
(3)
►
февруари
(5)
►
януари
(3)
►
2010
(84)
►
декември
(1)
►
ноември
(3)
►
октомври
(1)
►
септември
(4)
►
август
(6)
►
юли
(6)
►
юни
(3)
►
май
(15)
►
април
(7)
►
март
(8)
►
февруари
(12)
►
януари
(18)
►
2009
(57)
►
декември
(21)
►
ноември
(4)
►
октомври
(2)
►
септември
(9)
►
август
(4)
►
май
(1)
►
април
(3)
►
март
(3)
►
февруари
(5)
►
януари
(5)
►
2008
(34)
►
декември
(1)
►
октомври
(2)
►
септември
(13)
►
август
(4)
►
юли
(2)
►
март
(5)
►
февруари
(3)
►
януари
(4)
►
2007
(23)
►
декември
(5)
►
ноември
(9)
►
октомври
(9)
Всичко за мен
Ксения
Където ягодите растат по дърветата, а те достатъчно ниски, за да ги стигнеш, и достатъчно високи, за да не ги настъпиш.
Преглед на целия ми профил
Няма коментари:
Публикуване на коментар