След кафето на ТерасатаНаДани се замислих колко ще е хубаво да пием заедно следобедно кафе в чужда страна на подобна тераса с подобни разговори. Сигурно толкова хубаво, колкото сутрешното в Лондон. То е с мляко, без приказки и с нахлузване на панталони. Следобедното е с филми, мечти и с цветове като от последния филм на Охлюва.

Малко сме. Малки сме. Но не и диваните на сърцата ни. Меко и уютно е. Млечно кафе с момичетата. Шест малки жени. Приемаме и гости.

Ранна, подпухнала, неразсънена и показателна снимка: