skip to main
|
skip to sidebar
Душевни портокали
неделя, 29 август 2010 г.
тая надежда е голяма идиотка
щом се губи толкова често
(а аз не че съм я изгубила
просто нямам минало)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
►
2014
(67)
►
октомври
(1)
►
юни
(2)
►
май
(7)
►
април
(9)
►
март
(7)
►
февруари
(19)
►
януари
(22)
►
2013
(123)
►
декември
(3)
►
ноември
(3)
►
септември
(5)
►
август
(5)
►
юли
(3)
►
юни
(4)
►
май
(15)
►
април
(21)
►
март
(29)
►
февруари
(1)
►
януари
(34)
►
2012
(111)
►
декември
(35)
►
ноември
(15)
►
октомври
(1)
►
септември
(6)
►
август
(14)
►
юли
(9)
►
юни
(7)
►
април
(7)
►
март
(7)
►
февруари
(7)
►
януари
(3)
►
2011
(40)
►
декември
(1)
►
септември
(7)
►
август
(9)
►
юли
(11)
►
юни
(1)
►
март
(3)
►
февруари
(5)
►
януари
(3)
▼
2010
(84)
►
декември
(1)
►
ноември
(3)
►
октомври
(1)
►
септември
(4)
▼
август
(6)
тая надежда е голяма идиоткащом се губи толкова че...
времетопрез което препрочитаме стари sms-исе равня...
когато името не започва с "к"буквите михелияти бял...
обичам теа хората не обичат кого да еи затова е то...
пазим ревностно общите си споменида не ги продуха ...
душевните ми котки се извиватлягат по гръбмъркати ...
►
юли
(6)
►
юни
(3)
►
май
(15)
►
април
(7)
►
март
(8)
►
февруари
(12)
►
януари
(18)
►
2009
(57)
►
декември
(21)
►
ноември
(4)
►
октомври
(2)
►
септември
(9)
►
август
(4)
►
май
(1)
►
април
(3)
►
март
(3)
►
февруари
(5)
►
януари
(5)
►
2008
(34)
►
декември
(1)
►
октомври
(2)
►
септември
(13)
►
август
(4)
►
юли
(2)
►
март
(5)
►
февруари
(3)
►
януари
(4)
►
2007
(23)
►
декември
(5)
►
ноември
(9)
►
октомври
(9)
Всичко за мен
Ксения
Където ягодите растат по дърветата, а те достатъчно ниски, за да ги стигнеш, и достатъчно високи, за да не ги настъпиш.
Преглед на целия ми профил
Няма коментари:
Публикуване на коментар