неделя, 18 юли 2010 г.

преди две години
той беше толкова щастлив
че пишеше имената ни по заскрежените стъкла на колите
и се обаждаше всеки път като видеше някъде сърце
а аз бях толкова щастлива
защото му казах повече да не звъни
и той продължи


"всяко мое последно решение е окончателно"

Няма коментари: