преди две години
той беше толкова щастлив
че пишеше имената ни по заскрежените стъкла на колите
и се обаждаше всеки път като видеше някъде сърце
а аз бях толкова щастлива
защото му казах повече да не звъни
и той продължи
"всяко мое последно решение е окончателно"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар