как да позволя
на нещата
да се случват
като не съм сигурна
дали ги заслужавам

вие си мислите
че от рапанчето чувате морето
а всъщност
момче е пяло в него
и песента се е
заклещила завинаги
в най-завъртяното на рапанчето

събрахме по петите си почва
за саксия с малиново храстче през зимата

един ден
когато
отвориш на тази страница
ще си спомниш
за нещо много хубаво
и ще заплачеш

опитвам се да си събера багажа
и да се изнеса
от квартирата в търново
и от живота на
един човек

[23:10:25] Агамоница: ох а пък нещата, които пишеш напоследък са ужасно тъжни

единствените знаци
в които вярвам
са
знаците за тръгване