дали били забравили душевните си тетрадки на верандата отворени
и вятъра разхвърлил листите
и хербаризираните между тях сезони
спомени
и чувства
не се знаеше
но беше ясно че
не можеше да продължава така
не бяха способни да изкачат еверест соло
тръгваш и качваш
тръгвам и качвам
трябвало е точно така да стане
да търсят и сглобяват дневниците си
и да осъзнаят
че единия притежава страници от живота на другия
и че иска да ги задържи

дали поради неудобство от връщането им на истинския притежател
или от друго
не беше ясноs

Най-важното е да не забравяме, че тук, на земята, сме на гости. Затова да си носим обноските.

забелязал ли си
как листата
понякога
падат нагоре?

На гарата в Пловдив срещнах жената, която винаги рисувам.

Явно септември не е нашето време за комуникация. Липсва ми обмяна на информация, различна от: "Добро утро, Кенчу. Аз съм добре, вчера ходих еди-къде-си, а сега ще сядам да рисувам."
Когато режеш нещо живо, от него си отиват соковете. Съответно става жилаво и се опъва.. или просто умира.
И аз съм добре. Вчера се разхождах из Бургас. Сега ще рисувам.

Да, това тук е за теб.

не сме 50% и 50%
а сме 1 и 1

тази вечер лятото свърши