казах ти че калинките без теб изгубиха черните си точки
ти отиде да ги търсиш
и разбра че никоя точка
не е последна

брезите отбелязваха с по черта по кората си времето
което не бяхме заедно
а моретата
правиха мехурчета
както малките деца слюнчени такива в автобус
или в чакалнята на болниците
от скука
защото знаят че
разделени
нищо (хубаво) няма да ни се случи

в младостта оставили думите
а от старост
забравили кафето на котлона
"не остана мляко
и сервизите отдавна счупихме
захарта я дадох на съседите
бисквитите ги няма в шкафа"
и те седели десетилетия така
баба - (думи) - дядо
и кипящото кафе

не казвам че беше нарочно
просто така се стекоха нещата
като водопади
прекършиха всички клони
и счупиха спасителните ни лодки
и не че не можем да плуваме
правили сме го стотици пъти
ту по течението
ту срещу
но в случая предпочетохме
дъното
там има също съкровища
не само сподавени спомени


* * *


пясък хруска в устите ни
смелили сме камъчето
казвам му аз
какво камъче
пита
на мълчанието
и преглътнахме


* * *


подозрения
раздиплиха
душевните
крехките
дантели


* * *


а тия снегове
навън ли са
или пък
вътре?

очите ни посиняха
от гледане в небето
а през това време
дъждът заличил пътеките
забравихме пътя
накъде да вървим
се питахме
чертаехме хипотетични траектории
не стигахме далеч
и се връщахме
страх ни бе да не загубим отново пътя
заради дъжда
на изходна позиция сме
казваше
единственият начин е
всеки да върви в различна посока
и после среща тук
до дървото
който го е намерил
да покаже и на другия
и се разделихме
всеки поотделно в търсене на щастието
и тръгнахме
аз на юг
той на север

срещнах една баба в някакво село
тя каза
така щастие не се открива
то излиза от хралупата си
тогава когато сте поне двама
всъщност се крие в онова
дърво
дървото където ви е срещата

където последно бяхте заедно


* * *


построихме дворци
зад чиито крепостни стени отглеждахме
щастието
животът обаче се завъртя
и се срутиха всички камъни
животът се завъртя казваш
а ние толкова време го увъртахме
не бяхме сигурни но сега знаем
не трябвало да се пази зад стени щастието
а в топли плюшени постели


* * *


като те няма
дърветата
се превръщат в декори
нямат корени
и по клоните им няма
ни
една
ябълка

дали били забравили душевните си тетрадки на верандата отворени
и вятъра разхвърлил листите
и хербаризираните между тях сезони
спомени
и чувства
не се знаеше
но беше ясно че
не можеше да продължава така
не бяха способни да изкачат еверест соло
тръгваш и качваш
тръгвам и качвам
трябвало е точно така да стане
да търсят и сглобяват дневниците си
и да осъзнаят
че единия притежава страници от живота на другия
и че иска да ги задържи

дали поради неудобство от връщането им на истинския притежател
или от друго
не беше ясноs