вечерята на масата
чувствата в стомасите

висша форма

Ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.
* * *
Ние можем да имаме много жени,
но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини.
Не ще ни вини, когато от чужда любов сме замаяни.

След кафето на ТерасатаНаДани се замислих колко ще е хубаво да пием заедно следобедно кафе в чужда страна на подобна тераса с подобни разговори. Сигурно толкова хубаво, колкото сутрешното в Лондон. То е с мляко, без приказки и с нахлузване на панталони. Следобедното е с филми, мечти и с цветове като от последния филм на Охлюва.

Малко сме. Малки сме. Но не и диваните на сърцата ни. Меко и уютно е. Млечно кафе с момичетата. Шест малки жени. Приемаме и гости.

Ранна, подпухнала, неразсънена и показателна снимка:

"Най-сетне някой ме обичаше така, както аз го обичах."

http://www.unurth.com/

Поезията пие кафе на терасата на Дани. Искам да сложа празна тетрадка върху дървената маса, да се скрия зад прането и в късния следобед да я прочета..

Започвам да събирам багаж за еднопосочния куфар до Париж..

Там ще си носим новите дрехи.
Старите ще оставим в София.

голите автопортрети
в огледалото
приличат повече на мен
отколкото аз самата
в действителност

научихме се да летим
но така и не научихме посоките

дано да забележиш
трохите от високото

не затваряй този прозорец
той има нужда от пространствата ти
а те може би от въздуха му
с аромата на какао графики и есен
не го оставяй да се блъска в стъклата
никога

защото
прозорците затворени се задушават

"понякогаш се засичаме"